За паметността и дръзновението в живота!
Интервю за „Dobruja Brand“
(1) DB: Здравейте г-н Димитров! Ако трябва да се представите само с три думи на нашите читатели, кои биха били те?
АтаДим: Само с три (усмихва се). Е, ако са три, то нека те са – сърдечно усмихнат ентусиаст.
(2) DB: Подписвате се с АтаДим след името си, какво значи това и как да го разбираме?
АтаДим: От време оно се знае, че не името прави човека, а човекът прави името. Моето е избрано от родителите ми и традиционно повтаря това на моя дядо по бащина линия. Аз си го харесвам, при това много. А АтаДим – това са първите три букви от двете ми имена, сам съм си го избрал и дава моя щрих към името ми, креативно и оригинално само по себе си, и запомнящо се…
(3) DB: Какво Ви свързва с Добруджа?
АтаДим: Родното ми място – Каварна. Един град, съчетал по неповторим начин очарованието на равнината и прелестта на морето.
Добруджа е невероятна… Тя дава една широта на мирогледа и сърцатост, присъща на добруджанеца…
(4) DB: Защо точно пощенска картичка и има ли място тя в ерата на Интернет и електронните комуникации?
АтаДим: За мен пощенската картичка в синтезиран вид документира и предава реалността на момента. Тя е посланик на информация за исторически, културни и регионални събития, хора и дати.
В едно изследване се твърди, че пощенските картички са едно от 10-те неща, които ще отмрат в 21 век, заедно с приятелството… Е, как ви звучи това? На мен – малко пресилено… за всяко нещо има място на този свят…
Просто картичките ще станат нетрадиционно средство за предаване на информация и същевременно оригинален начин за съхраняването ӣ за поколенията.
Картичката за мен е лично послание към човека, на който се изпраща или подарява… Показва отношение и индивидуалност, което, уви, в днешния модерен свят липсва… Така, че картичките няма да изчезнат, особено за хората, които са естети и държат на стойностното.
(5) DB: Доколкото знам, това не е първата пощенска картичка, която отпечатвате. От няколко години насам ежегодно издавате картички и на храм „Св. Вмчк Георги“ в Каварна. Какво мотивира тази Ви дейност?
АтаДим: Желанието ми повече хора да се докоснат до красотата на този храм, да научат историята му и при възможност да го посетят… За мен е истинско щастие да видя щастливите очи и невероятната емоция, която предизвикват тези картички в хората. Понякога най-напред са недоверието и притеснението – хората просто не са свикнали да получават нещо безвъзмездно. Много често в първия миг, когато им подадеш картичката, са малко объркани или стъписани – страхуват се да не би да им поискаш нещо в замяна. След това я поемат и дори и най-намръщените се усмихват – става им хубаво от това, че получават нещо, което някой е направил за тях. Някои дори искат и още, за да дадат на свои близки и познати…. Ето как посланието, вложено в картичките намира своите адресати и умножава стойността си.
За тези години картичките са разпространени в множество кътчета на родината ни и на доста места извън нея, като например Гърция, Румъния, Сърбия, Белгия, Швеция, Великобритания, САЩ, Канада и други.
2016-та година ще се честват 180 години от съграждането на храма, което се надявам да отбележим подобаващо.
(6) DB: Какво послание сте заложи в картичката си, посветена на 75-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа?
АтаДим: Посланието е едно – паметност. Да се спрем в днешния забързан свят и да си спомним… да дадем дан на случилото се преди нас и да го предадем на идните поколения.
Болно ми е, когато тънат в забрава личности, дати и събития… а не се иска много, просто да изтупаме праха от тях и спрем забвението. Това го приемам като моя лична мисия - малка, но важна!
(7) DB: На гърба на картичката е отпечатана речта на Иван Хадживасилев, произнесена при посрещането на българите на 25 септември 1940 г. в Каварна. Бихте ли ни казали нещо повече за този текст?
АтаДим: Г-н Иван Хадживасилев (1907-1967) е местен културен деец и родолюбец, който като представител на Общоградския съвет на старейшините в Каварна, произнася тази реч при посрещането на българската войска и администрация на 25 септември 1940 г. Текстът е предаден в автентичния си вид, като са запазени стилистиката и правописът от онова време. Речта звучи толкова актуално днес, а е произнесен преди цели 75 години. Четейки го, ние можем да се потопим в емоцията и важността на този момент. Ще си позволя, за онагледяване, да цитирам само малка част от този текст:
„Добруджа, почернена и потисната. Добруджа, която по силата на безчовечни и тежки договори бе откъсната от тялото на България, днес по висшата повеля на небесната правда, когато дойде ред истината и справедливостта да възтържествуват, отново е присъединена към майката родина!
Днес траурът е разкъсан. Българският трибагреник отново се развява гордо и самоуверено по хлебородните и просторни равнини и полета.
И ние сме може би най-щастливите съвременници, защото доживяхме и преживяваме опиянението на този исторически момент. Човешкият език е беден и ще занемее пред подобни чувства, които много нарядко се повтарят в историята при обстоятелства изключителни като нашите. И най-красиво сплетената реч би изглеждала недостатъчна и бледна, за да изрази красотата и величието на момент като настоящия, на възторжена и безгранична радост, в който възродени душите се сливат и бият в такта на огромното сърдце на родината. В тоя миг всички молебстват Всевишния за голямата отплата, тъй щедро подарена след една тежка и мъчителна Голгота.“
(8) DB: Какво е за Вас родовата памет и как да я възпитаваме и поддържаме жива у младите, които все по-малко четат история и все по-малко се интересуват от това, което е било?
АтаДим: Родовата памет е скелетът, конструкцията, върху която надграждаме себе си като личности и българи. Познаването на историята ни – родова и национална, ще ни направи по-силни и уверени в себе си и отстояващи идентичността си в сблъсъка с многообразието в днешния глобален свят.
А за младите – според мен е важно да провокираме интереса им, чрез всички възможни и достъпни проактивни средства (които предполагат повече личен контакт и съпричастност). Трябва да представяме историята по иновативен и креативен начин, а не сухарски и учебникарски… Важното е да им покажем пътя… Дерзанието е съвместно начинание!
(9) DB: Как и къде разпространявате картичките, които издавате? Докъде и как вече е достигнала юбилейната картичка на Южна Добруджа?
АтаДим: Юбилейната картичка е лимитирана и се разпространява безплатно. Картичката е разпратена до всички музеи, библиотеки, читалища, архиви и вестници в градовете на Южна Добруджа. Екземпляри от нея са разпространени и до всички читалища, вкл. и тези в селата на Община Каварна и в учебните заведения на Общинския център.
Картичката достигна и до много добруджанци и родолюбци из цяла България.
DB: Благодарим Ви за интервюто!
